Началото на нашата мисия

Колко точно „струва“ да се бориш за бъдещето ….. или какво значи да се посветиш на една обща „Мисия“?

В началото искаме да благодарим за отделеното време и желание да се запознаете със същността на нашата Кампания, която смело сме нарекли „мисия“, защото в същината си тя е не просто поредния „ПРски продукт“, който „трябва“ да наложи поредното/поредните лица в медийното пространство. Тя е много порече ….цел, желание, борба и вяра на всички учасници и застъпници в нея, че можем да направим бъдещето на децата ни по-добро.

В следващите няколко реда ще боравим с релани данни, цифри и резултати…. Но преди това ще се опитаме да илюстрираме причината, която „роди“ и разви Национална кампания „Мисия спорт на любимите герои“.

Всички помним детските години, когато игрите и спортът бяха основните ни забавления в свободното време. Не беше отдавна врмето, когато училищните дворове, междублоковите градинки и парковете бяха изпълнени с детски смях и игри …. момчетата, вълнуващи се за поредния квартален футболен, баскетболен, волейболен двубой или пък момиченцата, изпъляващи своебранзи съчетания с обрачи или топка, или пък смесените двойки по тенис на маса и още много и много спортни прояви и мечти за покоряване на спортни върхове ………

Неусетно минаха последните 20 години и същите училищните дворове, междублоковите градинки и парковете опустяха, детският смях не се чува, а спортът остъпи място на дигиталния свят, в който живеем и картинката рязко смени своя облик.

Промяната докъде необходима, докъде неизбежна доведе до следните резултати, отразени в множество изследвания през послените 5 години, а именно:

  • 78% от българите не спортуват, а при децата и младежите се наблюдава повишено затлъстяване. По данни на „Евробарометър“ през последните 5 години затлъстяването сред младежите се е повишило с 2/3, достигайки до 27%.
  • Според специалисти, препоръчваната физическа активност за учениците е минимум 60 минути на ден. Направено проучване, обаче показва, че с такава активност са само 24% от изследваните деца. 35% от българските деца са физически активни по-малко от два дни в седмицата. Като сериозен фактор за обездвижването е времето, прекарано пред екрана на телевизора, компютъра, таблета. Данните сочат, че 48% от децата ни прекарват повече от 3 часа дневно пред телевизор. Към това време трябва да прибавим и средно 4 часа седене в училище и още толкова часа писане на домашни. Тази натовареност и неподвижност достига често до 10 часа дневно! 80% от бъдещето на нацията прекарва през уикенда повече от 3 часа дневно пред телевизора, а 30% играят различни компютърни игри.
  • През 2018 година Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БСПЗСЗ) излезе с доклад, според който всяко трето българско дете е с наднормено тегло или затлъстяване. Това нарежда страната ни в Топ 4 на държавите от ЕС с висока честота на наднормено тегло и затлъстяване в ранна детска възраст, останалите държави водещи тази класация са Гърция, Чехия и Великобритания.
  • Според докладите на Министерство на младежта и спорта, дори активно спортуващите деца много рядко продължават активната спортна дейност след навършване на 12-15 години, когато приоритетно заниманията по спорт отстъпват пред „по-интересните“ за подрастващите занимания, често обвързани с рискови фактори и агресивно поведение.

Изследвайки по-задълбочено данните и проблематиката можем ориентировъчно да очертаем основните проблеми, водещи до избоените негативни резултати:

  • На първо място смело можем да посочим „дигитализацията“ като основен фактор, влияещ върху процеса. През 2017 година УНИЦЕФ представи доклад на тема „Децата в дигиталния свят“, в рамките на направеното проучване са представени данни относно безспорните факти, касаещи ползите и недостатъците от дигитализацията и какво е нейното влияние върху съвременните деца и подрастващи. В рамките на докада често се споменава термина „златна среда“, звучи много опостено, но на практика достигането на въпростния баланс става все по-трудно постижимо. По темата може много да се говори и то в рамките на различни обществено-социални сфери, но ние ще се спрем само върху тези касаещи физическата активност сред децата.

Един от основните изводи на докада е, че прекомерното време пред екрана не трябва да се пренебрегва, а напротив родители и учители трябва да наблегнат върху проблема и то разглеждики го в контекста на много други фактори, засягащи благосъстоянието на децата – от функционирането на семейството и динамиката в училището до физическата активност и хранителния режим.

  • На второ място безспорно сме категоризирали намесата на родителите при избора на спорт за децата им. Децата и спортът е една много обширна тема, която вълнува всеки родител. На какъв спорт да запишат детето си и на каква възраст; дали ще му се отдава този спорт или ще тренира с нежелание. Това са част от въпросите, които родителите си задават, когато решат, че е време детето им да спортува. В общественото пространсто битува мнението, че няма значение кога детето ще стартира с тренировките, това не е съвсем вярно. За всеки спорт има конкретна възраст, на която е добре да се започнат тренировките и родителите трябва да се съобразят с нея. Освен възрастта на детето си, родителите трябва да се съобразят и с неговите интереси, желание, възможности и физически дадености. И дори и да искат то да бъде шампион по лека атлетика, те трябва да се примирят, че може би ще му се отдава повече друг вид спорт.
  • Като трети основен проблем сме дефинирали „училището и физическото възпитание“. Обществена тайна е, че вече  е останало  в  далечното  минало  времето,  когато  физическото  възпитание  се е считало за  маргинален  учебен  предмет.  Своето  равноправно  присъствие  в  училище  то  отдавна  е  загубило битката за разноправие.  Налице са редица  проблеми  като  рационално  използване  на  наличната  спортна  материална  база,  провеждане  на  уроците  по  физическо  възпитание в началното училище от специалист, ефективно учебно съдържание и др.  Всички те все  още  стоят  за  разрешаване  пред  методистите  по  физическо  възпитание.
  • Не остава на заден план и проблемът за финансовото осигуряване на тренировъчния процес. Донякъде този проблем се припокрива и с все по-наложените тенденции от множеството спортни клубове, които се развиват по-скоро като фирми, а не като спортни организации имащи за цел развитието на конкретен спорт. За съжаление социално-икономическото положение на средностатистическото българско семейство не позволява отделянето на финансов ресурс, който да покрие нуждите на детето за практикуване на конкретен спорт. (освен месечните такси, става въпрос и за ресурсна обезпеченост, необходима за тренировките)
  • Малко нестандартен, но все пак според нас много важен е и проблемът за липсата на пресечна точка между спорта и детето. Много често разминаването между фантазията и релността от практикуването на конкретен спорт, оставят отенък на разочарование в едно дете, което от своя страна често води до нежелание да се практикува спорт в бъдеще. Често сме ставали видетели и на спортни клубове, които презентират своя спорт по-много сложен и неразбираем начин през децата на възраст 6-10 години. Това води до неразбиране и паралелно на това до нежелание детето да практикува конкретния спорт.

Разбира се с извеждането на тези проблеми на преден план, не искаме да създаваме впечатление, че с това проблемите в масовия спорт са изчерпани, но все пак идеята на кампанията не е да се намесва в делата на водената национална политика в спорта. Нашата амбиция е по-скоро да работим върху проблеми, на които реално можем да въздействаме и да търсим решения за тях.